Поклонение по случай 137 годишнината на апостола на Българската свобода „Васил Левски”.


Плакат

Плакат

„Сърцето на България спряло да бие. Настоящото било много мрачно. Минало и бъдеще не съществували. Султанската империя, погълнала Българите, но БЪЛГАРИЯ е вечна! Повече от 4 века тя продължила да пулсира по – тайнствен, вътрешен начин. Тя ни вдъхва сила и мъдрост. Духът на всеки мъртъв българин се впивал в това мощно ядро. А самата България родила една личност: Васил Левски. Личност пред чиито едновременно омайващ и гръмък, глас светът замлъквал. Това е апостола на Българската свобода. Свръх човек, долавящ нуждата на народа и живеещ с ударите на своето време. С неговата неутолима любов към живота, и свещена вяра в бъдещето и свободата. Минава през всеки град, през всяко село. С погледа си събрал пламък и лед прониква в очите на хората. Разпалва мислите и дарява от своята жар и необикновена воля. Изпълнен с безкрайно чисти цели, и свръхчувствителна съвест. Любовта към България и народа, го кара да се откаже от живота си. Да го посвети на борбата срещу  страха и робското мислене, което води до най-ниското дело – предателството. По-добре братя една сладка и кратка борба за свободата си, а не дълговечен робски живот. Сърцето на България бе спяло да бие. Но Левски бе дух, създаден от времето, той извърши чудеса. Той даде себе си, защото в него се съдържаха и животът и свободата. Левски и България не могат един без друг, защото България е делото и животът на Левски, а Левски, Левски е нейното бъдеще.” – откъс – С това прекрасно писмо, на 16 годишната Мария Георгиева, започна поклонението по случай 137 годишнината на апостола на Българската свобода „Васил Левски”.

Левски, той дойде от надеждата от нашия изстрадал народ. И скоро отиде при тях. Всяко българско сърце беше негова люлка и всяко българско сърце, стана негов гроб. Там където се роди, там бе погребан. Левски беше и си остана най-невероятната, най-необяснената рожба на българската земя. Където и да го сложиш все, по-голям. С каквито и цветове да го изписваш, неговите човешки цветове – все по-големи. И колкото повече години ни отдалечават от него, толкова той ни придърпва при себе си. И пак иде въпросът: С какво, с какво по-напред? Историците търсят в него образци, на революционни добродетели,  етиците морално съвършенство, писателите обаятелна личност. Всяко наука, всеки занаят, всяко време искат да направят Левски свой, той си остана неприспособяем. Крепост, в която никоя друга личност не се беше барикадирала, така непревземаемо, като със шейна на българската националност. Възможен ли е такъв човек? Това е ЛЕВСКИ, дал живота си за свободата на БЪЛГАРИЯ!!!

Последвано от литургия, и пожелания за вечна и блажена памет на Апостола на свободата.

„Няма друга Българска  историческа личност, която да се свързва посредством думите и делата си, с бъдещето на България. Така както апостола на Българската свобода Васил Левски. А бъдещето на България това е младостта на България. Нека чуем нейният глас, вълнуващите откровения на една млада госпожица: 19 годишната Теодора  от Смолян.

„Той създаде една нова религия, която никой от нас не избира, ние се раждаме с нея. Тази религия е България, а той, той е просто Васил Левски. Днес религията ни оставена от него умира. И днес в молитви името и чуваме в обиди. БЪЛГАРИЯ, не умираме вече с това име на уста, нито заради нея. Обезценило се е някак, превърнало се е в нереална условност. Следваме ли те днес Апостоле? Господи. Не. Свобода днес, колкото искаш, дори повече от това, а колко не свободни са душите ни? … Днес свободни не знаем историята си. Мълчим…. Нека тръгнем по пътя на апостола и да възродим Българското. Защото ние сме чада на България. И ние сме тези, които трябва да оправдаем жертвата…”

С тържествен марш и музикален съпровод от морското училище:

Венци, почести и цветя поднесоха : Областен управител, Кмет на Община Варна – Кирил Йорданов, Военноморски сили на България, венец от народно събрание, общински съвет Варна. Цветя от варненска Велико преславска митрополия, генерално консулство на Украйна, Генерално консулство на руската федерация, окръжен съд, райони: Одесос, Приморски, Младост, Аспарухово, Владислав Варненчик. Венец от военно патриотическите съюзи на република България, общински комитет „Васил Левски”, народно читалище „Васил Левски”, професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия: Васил Левски, начално училище: Васил Левски, политически партии, организации и движения, съюзи, сдружения, дружества, учебни заведения, ветерани от войните, граждани.

„Ти ни трябваш, апостоле… Как се служи на народ апостоле?.. Как се дава живот апостоле?

… Сега си нужен повече от колкото преди……”

Advertisements

Posted on February 20, 2010, in Новини and tagged . Bookmark the permalink. Leave a comment.

Your comment

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: